Предполага се, че всички ние — изстрадалите фенове на българския спорт — видяхме и усетихме онова позабравено чувство на национална гордост и увлечение в колективната наслада след подвига на родните волейболни национали. През последните месеци се удивявахме и на успехи в най-престижните спортове като тенис и Формула 1. Видяхме и постижения в леката атлетика и, разбира се, безкомпромисното представяне на диаманта и легендата на българските щанги – Карлос Насар.
Но някъде тук сваляме розовите очила и поглеждаме картината в цялост, виждайки горчивата родна действителност. „Не сме народ, не сме народ, а мърша“ – това е написал Петко Славейков преди повече от 100 години, и някак си е бил прав. Видяхме след успеха на националите и упражняването на политиканите върху невиждания успех – нещо не чак толкова изненадващо; все пак успехът има множество бащи, а провалът е сираче.
Обичайното затъмнение и не дотам масовото празнуване на успехите в леката атлетика и доминацията в определени спортове, като тази на Ружди Ружди, също не остава незабелязано. Разбира се, записахме поредната безумна страница – не мога да намеря думи за това, което се случва, и за представянето на националния отбор по футбол и неговото ръководство. И накрая стигаме до шизофреничното поведение на президента на федерацията по вдигане на тежести, който заяви, че Карлос Насар е свободен да си ходи…
Но целта на това писание не е да се разсъждава върху всички тези събития. Прекалено много анализи и коментари вече прочетохме по темата, затова нека погледнем към възхода и успехите на едни „аматьори“.
Френската дума amateur произхожда от латинския глагол amare – „обичам“.
Тоест първоначалният смисъл на думата е човек, който прави нещо от любов, заради удоволствие, а не за пари или професионална изгода.
Може би именно любовта и липсата на сериозни финансови интереси са ключът към успехите на родния минифутбол. Както вече веднъж писахме (публикацията може да намерите в коментарите), националният отбор по минифутбол има значителни успехи и е сред най-добрите в Европа и света. Но тази година България може да се гордее и с други постижения в този спорт.
През месец септември София бе домакин на най-престижните състезания в спорта, а именно – Шампионската лига за мъже и жени, Евролига и Мастърс за ветерани. Европейската федерация по минифутбол се довери на Българската асоциация по минифутбол и определено не съжалява. Турнирите бяха проведени перфектно и получиха изключително високи оценки от ръководството на EMF и всички участници. Към тези лаври добавяме и бронзовите медали на българския Лайтс в Шампионска лига.
Всичко изложено по-горе идва след много труд, планиране и последователност в работата на хората, развиващи този спорт. А снощи дойде и най-голямата наслада и еуфория за тях, както и за цялата минифутболна общност.
България има своя първи клубен европейски шампион – Villa Mark Orbit! Те спечелиха най-силния корпоративен турнир на Стария континент – Euro Business Cup в Анталия (Турция).
Момчетата, водени от Нено Георгиев и своята звезда Илия Петков, пренаписаха историята и грабнаха първото европейско злато. Разбира се, трябва да отбележим и успеха на другия български представител – ТЕЦ Марица Изток 2. Старозагорци направиха невероятен рейд, а в 1/4-финала постигнаха истинско геройство, настигайки своя опонент, от който изоставаха с два гола минути преди края. Последното попадение се превърна в шедьовър и заслужено спечели наградата за най-красив гол.
И така, година след година, родните „аматьори“ от минифутбола пишат своята история и развиват своя любим спорт!
Дерзайте!
#никвиаматьори
- Доди
източник: Ник'ва дузпа
